Сноуборд (Snowboard)

loading...

Кратка историческа справка

1971 год – Според Милович получава патента за своята идея и може да я продаде на заинтересуваните компании, но не го прави.

1975 год – Димитрий Милович оснавава фирмата "Winterstick", в щата Юта. Поради факта, че Милович кара извън пистите не му трябва металния обков, за това той го маха от своите ранни прототипи. По-късно той патентова новата си контрукция, отличаваща се с извит край. 1975 год – За Милович и неговата компания "Winterstick" подробно се разказва в "Newsweek", а в "Powder" се появявя публикация от две страници и сномков материал, които за пръв път представят сноуборда пред света.

1977 год – Майк Олсън създава своя пръв сноуборд в дърводелницата на баща си още в училищна възраст. Той продължава да го усъвършенства като гимназист, дори напуска колежа и основава компанията си "Gnu". 1977 год – Джейк Бъртън Карпентър се премества в щата Вермонт, работи като барман, но продължава да разработва своите прототипи, които по-късно ще станат част от неговата марка "Burton Snowboards" и ще съществува до ден днешен. Също като Симс, той твърди, че започнал да експериментира със сърфа още от ученически години. 1977 год – Милович се сдобива с писменото одобрение на компаниите, занимаващи се със застраховки при упажняването на горно-алпийски дисциплини-"Petit-Morey" и "Kendal". Това е първото признание за съществуване на нов вид зимен спорт.

1978 год – Бъртън и неговея дизайн нямат конкуренция, въпреки че Милович твъди, че негова фирма "Winterstick" има клиенти в 11 страни. Същата година Чък Бърфут изработва обазец от фибростъкло и го тества в щата Юта, а по-късно започва разрабтването на модели заедно с Том Симс.

1979 год – Марк Анлик открива първия "халфпайп" в Тахо, а на ежегодното снежно състезание, проведено в щата Мичиган, бордиста Пол Грейс представя няколко фрийстайл-елементи и удивява всички с четирите си завъртания на 360 градуса, падане на колене на последните метри от пистата, а на финиша сваля дъската си след като изпълнява предно салто. На същите състезания Джейк Бъртон Карпентър се готви да се представи със собственото си оборудване, но понеже то не е изпълнило изскванията за снърф, му се отказава тази въжможност. За него се застъпва самият Пол Грейс и други сноубордисти и Карпентър все пак участва в състезанието и дори го печели. 1979 год – Пол Грейс се появявя на екраните на канадските жители в ролята си на соубордист, рекламиращ бира "LaBatt". Рекламата се върти в продължение на 4 години.

1979—1980 — Списание "Skateboarder" и "Action now" пишат първите статии, посветени на новия, развиващ се спорт- сноуборда. През 1980 Милович се оттегля, а що се отнася до Шърман, той се посвещава на изследвания и не след дълго постига успехи с новия си метод газозаваряне и се явява съсобственик на добре известната в Америка компания Grand Gayman. Според собствените си думи, той изобщо не съжалява за избора, който прави през 70-те год. на миналия век и дори е благодарен на Джейк Бъртън, че доразвива идеята му. През уикендите може да срещнете Шърман по склоновете на Стиимбот Спрингс (Stimboat Springs). В курорта се шушука, че кара борд с марката Burton.

1980 — Burton и Winterstick правят ново въведение, като ползват в новите си прототипи базата P-Tex. По това време Симс си сътрудничи с Vision Sports, а Крис Сандерс купува снифера, а когато той става вече непригоден, създава собствен модел, който поставя началото на новата марка Avalanche Snowboards. След работата си със Симс, Чък Бърфут основава собсвена компания. Тя съществува по-малко от година поради силната конкуренция.

1981год –Започва съвременните състезания по сноуборд от малкото състезание в гр. Линдвил, Колорадо.

1982 год – Пол Грейс организира Национален Шампонат по сноуборд в Suicide Six Ski Area във Уинсконсин, щат Върмонт. Състезанията по слалом и даунхил изправят едни срещу други не само аматьори и професионалисти от цяла Америка, но и съперниците Симс и Бъртън. В състезанието по даунхил Том Симс побеждава,но си чупи палеца на финиша. Състезателят на Burton, Дъг Ботън се превръща в абсолютен победител. Това състезание било отбелязано в издания като "Sports Illustrated", "NBC Today" и "Good morning America". 1982 год – Крис Сандерс и Ърл Зелерс, основатели на Avalanche Snowboards, създават три нови модела и ги наричат— Хюи, Дюи и Луи (Huey, Dewey и Louie). Долната част на дъските била направена от пластмасата Formica, а средната от дървесина.

1983 год – Карпентър организира Национален сноуборден шампионат в курорта Snow Valley, щата Върмонт. След това състезание Симс организира Световен сноуборден шампионат в Soda Spring Ski Bowl. На това състезание за пръв път се появява дисциплината халфпайп. Джейк Бъртън, Еди Кохлан,както и членовете на отбора на Бъртън заплашват да бойкотират състезанието, зощото смятат, че сноуборда и халфпайпа нямат нищо общо.

1985 год – На дъските на Sims 1500 FE и Burton Performer се появяват метални кантове. Това събитие разграничава за винаги снауборда от сърфа. "Sims" създава и първият борд за каране в свободен стил 1985 год – Списание "Thrasher" отразява Световния шампионат в Soda Springs. Това се явява и първата публикация за състезания по сноуборд. През същата година се заражда и първото списане посветено на сноуборда - "Absolutely radical". След шест месеца списанието е прекръстено на "International snowboard magazine".

1986 год – Заражда се европйският сноуборд с първите състезания в Swiss Championships, St. Moritz. Раджис Роланд снима първия си филм “Apocalypse Snow”, където демонстрира безумни скокове. 1986 год – През януари и в Еропа се провежда Междунараден шампионат, в Livingo, Италия, и в St. Moritz, Швейцария. Което не бива да се бърка с другия Международен шампионат, проведен същата година в Брекендридж (Breckenridge).

1987 год – През март, ден след началото на Втория шампионат в Брекендридж, Пол Едън заедно с други състезатели формират Северноамериканска сноубордистка асоциация (N.A.S.A.). По-късно променят абривиатурата на N.A.S.B.A., защото N.A.S.A. вече е заета от друга организация. Главната им цел е сътрудничеството с Европейската сноубордистка асоциация (S.E.A.) по повод организирането на Световен шампионат. Това е и годината на появяването на първия самоучител по сноуборд.

1987—1988 — През този сезон се провежда първият Световен шампионат. Състезанията са разделени- два етапа в Европа и два в Америка, а спонсори са гиганти като "O`Neil", "Suzuki" и "Swatch". 1987 год – Провежда се първото студентско състезание във Върмонт. Започват да се появяват многобройни студентски клубове и отбори.

1988 год - Появява се USASA- организация на снубордистите-любители.

1990 год- В курорта Vail Ski се създава специален участък, пригоден за растящите фенове на сноуборда. Наричат го сноуборд-парк. Той се сдобива с голяма популярност и не след дълго и други курорти правят свои сноуборд-паркове. 1990 год - Мястото на Националната асоциация на професионалните сноубордисти заема Международна сноубордска федерация, чиято основна функция е да се превърне в организация, създаваща правилата за провеждане на състезания.

1993 год - Международната скифедерация (FIS) взема решение за признаването на сноубарда за горна-алпийска дисциплина. Също така започва планирането на няколко състезания през 1994 год. и на световен турнир през 1995 год. Сноубордистката общност се отнася с предпазливост към решенията на FIS, защото смята, че дейността на подобна организация може да се отрази зле на спорта.

1994 год - На Олипийските игри в Норвегия FIS смята да представи сноуборда като "културно постижение". FIS обаче осъзнава,че това би било обидно за хилядите привърженици на сноуборда и затова се отказва от идеята. Така става ясно,че олимпийски медали за сноуборда ще мога да се печеля едва през 1998 года.

1997- 98 - Числото на почитателите на сноуборда надхвърля 4 милиона, а през 1998 - 99 започва да се увеличава с 33% на година.

1998 год - На зимната олимпиада е въведен нов вид спорт-сноуборда, с две подкатегории - хаф-пайп и слалом. Канадскят сноубордист Рос Робаглиати печели златния медал, но допинг-теста показва наличието на марихуана в кръвта му. Обаче след обяснението, че бил вдишал неволно дима, му връщат медала.

2000 год - Числото на сноубордистите в САЩ надхвърля 7,2 милиона човека. Увеличението е с 51,2% на година, за сравнение скиорите в САЩ са 14,7 милиона човека , а прирастта на година е 6%.

2002 год - Появява се нова сноуборд-олимпийска дисциплина- сноубордкрос.

2004 – В Стау (Stowe),САЩ, е открит Музей на снауборда и Зала на славата.

Какво ни трябва за да започнем

Основополагащи за спорта разбира се са обувките и сноуборда и за сравнително кратката си история те претърпяват доста модификации.Съществуват два вида сноуборд конструкции - първата е когато най-горният лит се оптяга до металните кантове, а втората е т.нар. сандвич-конструкция. Снауборда е съставен от 8 основни съставки: горен лист с отпечатани графики, стъклопласт, дървена сърцевина, вмъкнат материал, база, метален кант, слепваща система(лепило), гумено фолио.

Сърцевината е елементта, който най-много определя здравината и гъвкавостта на борда. Видовете сърцевини, които се използват са дърво, карбон, пяна, куха конструкция под формата на восъчна пита, както и различни комбинации, коригирани с различни композитни материали. Сърцевината е елемент от който зависи направата на самия борд. Дървото обикновено се смята за по-добър материал, заради издържливостта, по-доброто справяне с всякакви вибрации, то дори намалява триенето между базата и снега. Обаче висококачествените бордове с дървена сърцевина обикновено са и най-скъпите.

Вмъкнатият материал помага за спойката на борда.

Металният кант е затегнат плътно около базата, той помага при завиване, спиране и контролиране на скорстта, същевременно помага да се избягва хлъзгането.

Стъклопластът се поставя над и под сърцевината за да се избегне деформирането на материала, а гуменото фолио се използва за да се изолират вибрациите и да не се появявт пукнатини по борда.

Слепващата система се състои от две части: смола и втвърдител, което позволява сноуборда да е достатъчно гъвкав.

Освен материалите, вложени в сонуборда, важни са също страничната извивка - тя влияе на стабилността на борда, както и на пъргавината му при завоите. Извивката в среданата част на борда осигурява плътното прилепване на канта към снега. Дължината за начинаещ сноубордист трябва да е до брадичката му в изправено положение на тялото. Разбира се това от занчение е и теглото, както и някои други фактори. При наднормено тегло е редно да се подбира по дълъг борд и обратно. Ширината също е строго индивидуална и зависи от големината на крака.

Изборът на обувки е доста важен процес, защото те осигуряват контрола над борда. Обувките трябва да са с идеалния размер, ето защо производителите правят на всеки номер по три различни подразмера. В обувката кракът трябва да лежи плътно - от палеца през петата до долната част на крака, но в никакъв случай обувката не трябва да стиска крака, за да се избегнат травми. Дори да съществува травма на крака и да има случай, че едната обувка е точна, а другата стиска съществуват модели, които могат да се "донагласят" чрез нагряване и дооформяне на материала. Производителите предлагат и линия за жени, съобразявайки се с по-различната структура на женския крак.

Автоматите са тези, които свързват сноуборда и обувката. Има най-общо три вида автомати - Strap, Step-in и твърди автомати. Вероятно най-функционални са Strap - те са във вид на каишки с щаймери и са предназначени за обикновенните сноубордобувки. Step-in много наподобяват автоматите на ските, а твърдите автомати са предназначени за състезателни сноуборди с твърди обувки.

Един уважаващ себе си сноубордист се подготвя и с отличен комплект облекло, което се разделя на три слоя. Първят и най-долен слой се състои от бельо- тук специалистите горещо препоръчват термобельото, зощото то е специално създадено за тренировки и негова основна функция е не да топли , а да извежда ненужната валага, която тялото произвежда чрез потене. То е съставено от 100% синтетичен материал - по правило от полиестер (100%PES). Отделя се внимание и на чорапите - те също трябва да са термоустойчиви. Вторият или среден слой има основна роля да задържа топлината, но също така и да позволява на влягат да се отделя. Разбира се може да се ползва вълнен пуловер, но, макар че той чудесно топли, не е добър проводник на валага, за това се препоръчват да се позва полара. Третият слой, наричан още мембрана са грейката, якето, ръкавиците и очилата. Тава е най-високотехнологичният и най-скъп слой от облеклото, от който силно зависи функционирането на другите два слоя. Като правило на етикета на грейката или якето производителя е показал величината на мрежата или мембраната - Waterproof или Waterresist. От този показател се разбира до колко водоустойчива е материята. Показателят Breathable посочва какво количество влага позволява да се изпари. Вместо Breathable показателя може да е RET, който показва до колко материята диша. Добре е грейката и якето да са оборудвани с предпазни механизми от навлизане на сняг в тях. Що се отнася до ръкавиците, тук също трябва да се обърне внимание на това, че има специални сноубрдиски модели, които са по-дълги, за да предпазват от навлизането на сняг. Те са много по-издържливи и е препоръчително да имат предпазители за китки, което обаче доста ги оскъпява. Очилата тябва да са удобни и да предоставят пълна видимост на сноубордиста. Основното в сноубордиските очила е филтъра, има няколко вида основни вида филтри. Филтърът трябва да се подбира според вида на времето, през което най-често практикувате спорта:

Прозрачен филтър – предназначен най-вече за нощно каране или облачно време.

Жълт филтър – увелича рязко зрението при влажност или мъгла, препоръчва се за облачно време.

Розов филтър
– увеличава яркостта на цветовете, позволява да се виждат отдалечени предмети.

Оранжев филтър – осигурява най-добра видимост в мъгла.

Бронзов филтър – перфектни за каране в слънчевите дни, но позволават да се кара и вечерно време.

Сив филтър – много добър за ярко, слънчево време.

Огледален филтър – предоставя добра защита от ярката светлина и остранява отблясъците.

Спортни дисциплини

Още първоначалните състезания се организират и провеждат от поризводителите на сноубордове. До ден днешен Бъртън организира своето състезание, което се разширява на няколко континента и вече е ежегодно. Организират се Световни и Международни състезания като:

  • Half Pipe- това е състезание в полу-тръба, направена от плътен слой сняг или изкопана в земята и покрита от снежен слой. Височината й е 3 метра и 20 сантиметра, а дължината 80 метра. Много наподбява рампа за скейтборд. Състезанието се отнася към категорията “технически фрийстайл”.
  • Big air - предизвиква най-голям зрителски интерес. Представлява рампа с достатъчно разстоание за спиране. Това състезание се отнася към категорията “технически фрийстайл”, оценява се по сложност на трика, динамика, “чистота” и красота на изпълнението.
  • Slope-style- Това състезание представлява серия от акробатични скокове на различни по форма и големина трамплини, рампи и други такива, разположени последователно по трасето.
  • Jibbing- една от дисциплините на фрийстайла. Това е най-новото и модерно нещо в сноуборда. Предсатвлява каране по големи изкуствени конструкции от споени тръби.
  • Слалом- има няколко вида според дължината на трасето. Тук се показва умението да се минава през вратички за минимално време.
  • Freeride- каране на сложни и опасни склонове, тук всичко е свързано с бързите, хладнокръвни и добре премерени реакции. Това е дисциплина за изключително опитни сноубордисти, които се ориентират добре върху необработен, горист терен.
  • Bordercross- тук е важна способността да развиваш максимална скорост, което обаче да не пречи на спосбността да завиваш и правиш трикове и въпреки това да държиш под око останалите учасници в състезанието, защото тук едновременно се спускат по четри участника.

 

Основни правила

1. Уважавай другите – сноубордстът е отговорен не само за собсвената си безопасност. Той не нарушава чуждата безопасност. Коментар на FIS: Сноубордистът е отговорен не само за своето поведение, но и за изправността на своята екипировка.


2. Контролирайте скорастта и направлението на сноуборда – сноубордстът е длъжен да контролира скорастта и начина на движение по всяко време, да се съобразява с климатичните дадености и количеството хора на склона. Коментар на FIS: Сблъсъците по пистата често се случват поради не добре преценена скорост. Сноубордстът трябва да е в състояние бързо да спре или заобиколи безопасно другите на пистата. В препълнените части на пистата, около лифтовете и при ограничена видимост, скоростта трябва да бъде намалена.

3. Избор на направление – сноубордистът, спускащ се по пистата трябва да съобрази пътя си според обърнатите с гръб към него и не забелязващи го скиори или сноубордисти. Коментар на FIS: Сноубордът е свободен спорт, който позволява на всеки сам да подбира маршрута си, стига той да съблюдава правилата и добре да преценя възможностите си и условията на склона. Сноубордистът, каращ отпред има приоритет. Сноубордистът, спускащ се по пистата в същото направление, както и този пред него е длъжен да спазва такава дистанция, която да позволи на този пред него да изпълни всичките си замислени движения.

4. Изпреварване – сноубордистът може да изпреварва друг сноубордист или скиор отгоре, отдолу, отдясно или отляво с условието, че оставя достатъчно свободно място за изпреварвания да направи своите маневри. Коментар на FIS: Сноубордистът, изпреварващ друг, напълно отговаря за това, маневрата му да не създаде сложности за този, когото изпреварва. Това правило се разпространява и при изпреварване на неподвижен скиор или сноубордист.

5. Тръгване, движение нагоре– сноубордистът, излизащ на трасето, е длъжен да погледне нагоре и надолу по пистата, за да се убеди, че няма да създаде опасност за себе си или за другите. Коментар на FIS: Опитът показва, че излизането и тръгването по трасето се явява най-честата пичина за нещастни случаи.

6. Спиране на пистата– сноубордистът трябва да избягва да спира на тесни места от пистата или при ограничена видимост, винаги когато обстоятелствата го позволяват. При падане на такова място той трябва максимално бързо да освободи склона. Коментар на FIS: С изключение на много широки участъци, спирането трябва да бъде само в края на пистата. Сноубордистът или скорът не бива да спира в тесни участъци или там, където на другите ще им бъде трудно да го заобикалят.

7. Качване или спускане без сонуборд – сноубордистът, изкачващ или слизащ без сноуборд е длъжен да се движи в края на пистата. Коментар на FIS: Движението срещу основното направление може да създаде опасни положения за другите, а следите от краката повреждат трасето.

8. Съблюдавайте предупреждаващите знаци и табели – сноубордистът е длъжен да съблюдава предупреждаващите знаци и табели . Коментар на FIS: Сложността на трасето се отразява със съответстващ цвят: черен, червен, син или зелен. Изборът на трасе е свободен, но сноубордистът трябва добре да разбира, че предупреждаващите знаци са поставени в негов интерес.

9. Помощ – при нещастен случай, дълг на всеки сноубордист е да окаже помощ на пострадалия. Коментар на FIS: Основен принцип за всички спортисти е да окажат помощ на пострадалите, да осведомят съответните служби, а мястото на проишествието да бъде изолирано. FIS се надява,че всички проишествия и нарушавания на правилата на движението ще бъдат санкционирани според закона за движението по пътищата.

10. Идентифициране – Всичи сноубордисти или скори, участници или свидетели на проишествието, трябва да си разменят имената и адресите след инцидента. Коментар на FIS: Свидетелите са изключително важни при провеждане на евентуално разследване, за това всеки, като отговорен човек, трябва да представи личните си данни.