Бейсджъмпинг

loading...

Бейсджъмпингът, или докъде може да стигне въздушната игра

След като завършите успешно курс по парашутизъм и натрупате завиден брой скокове, може да ви се прииска да преминете към "следващо ниво". Колкото и откачено да звучи за някои, такъв екстремен път съществува. Добре дошли в света на т.нар. BASE Jumping.

Най-опасната парашутна дисциплина е акроним от английските Building (сгради), Antenna (високи стърчащи кули като антени), Span (късо разстояние, като мостове например) и Earth (високи скали и други земни образувания). В сравнение с познатия парашутизъм т.нар. бейсъри не скачат от самолет, а от много по-ниско. Освен това скоковете им са опасно близо до площадката за скок - небостъргач или отвесна скала например, а скоростта, с която падат, е значително по-малка. Това изисква съответните промени в екипировката. На първо място парашутът не е същият. Той е по-малък, отваря се по-рязко и бързо и, хм... няма резервен. Това прави този спорт наистина много опасен, тъй като всеки малък проблем, възникнал във въздуха, може да се окаже фатален - ситуация, която се решава благополучно с отваряне на резервния парашут при другите скокове.

Когато височината е малко по-голяма, бейсджъмпърите обличат един на пръв поглед леко шантав костюм. Той се казва Wingsuit и с него скачачите приличат по-скоро на някоя от онези летящи катерици, които сте виждали по Animal Planet, отколкото на парашутист. Той представлява дреха от специална материя, която, като разперите крака и ръце, създава нещо като ципи между тях. Това позволява на тялото да се движи почти хоризонтално, което пък дава възможност за много по-дълго време свободно летене - нещо като пикиране.

Този спорт е изключително непопулярен в България и засега у нас е известен само един човек, който го практикува - Пламен "Боачаноф" Петров, с когото се надяваме да ви срещнем в някой от следващите броеве.