Рафтинг

loading...

"Не знам за мъжете, но мен определено ме е страх. Даже мнооого ме е страх, щом зъбките ми тракат. Ама нали казах "да" без много-много да му мисля и пред свършен факт вече няма накъде да мърдам. Някак си не върви с каската на главата и спасителната жилетка да кажа "ами сори, ама аз се отказвам". То няма и време. След като закъсняваме за стартовата среща с около час, толкова бързо трябва да се облечем в неопрените и да минем на инструктаж, че за кога да се страхувам. Само след ден ставам на 30 и няма как да спра потока от черни мисли - как аз единствена ще падна от лодката, понеже само аз треперя и само мен ме е страх, така ще си фрасна в някой камък главата и водата така бързо ще ме завлече, че после ще има да ме търсят някъде из Гръцко... За капак само моят неопрен се оказва с развален цип, а след това ме обличат във възможно най-опърпания.

Всъщност много бързо преодолявам страха си. В момента, в който сядаме в лодката и обезопасяваме краката, чувствам сигурност и си давам сметка, че не можеш толкова лесно да изхвърчиш, ако държиш стъпалата максимално изправени нагоре. Нашият инструктор Киро казва "спокойно, ако лодката тръгне да се обръща, теб ще те хвана" и вече всичко е под контрол. Има писъци и крясъци естествено, но удоволствието се усеща. Даже искам пак.

Самото гребане е около час, но минава страшно бързо. Въпреки че има и спокойни участъци, където течението не е толкова силно, трепетно очакваш следващия отскок. И тъкмо когато започваш да се чувстваш на гребена на вълната, чуваш как някой ти казва "стоп".
реме е да смажем за последно ските и сноубордовете, преди да ги заключим до следващата зима. Само не унивайте - екстремните забавления са наоколо, трябва само лека смяна на екипировката. Заменяте дебелите грейки с неопренови костюми, обувките за ски с непромокаеми такива, а самите ски и щеки с… гребла. Да, точно така, с гребла. Причината - нивото на реките се повиши покрай топенето на снеговете и от 6 април официално започна пролетният сезон на рафтинга в България. За тези, които все още не са чували за налудничавото начинание, то може да се опише най-просто като "спускане с надуваема лодка по течението на някоя по-пълноводна и буйна река".

Точно този разхлаждащ и вдигащ адреналина спорт избираме да опитаме с колеги и приятели. След няколко вътрешнослужебни мейла, два-три телефонни разговора и кратко размишление се събираме малко над 30 души. Никой от желаещите да се забавляват сред белите води на Струма обаче не го е правил преди и това буди известно притеснение около нужната ни предварителна подготовка - кой какво да носи и какво да очаква като цяло. За водачи в приключението избираме хората от клуб за екстремни спортове "Приключенска мрежа"*. Събота е, до старта стигаме със собствен транспорт, но има вариант от клуба да осигурят и техни микробусчета. Около 10 сутринта сме вече на Кресненското ханче, малко след Благоевград, където ни чакат инструкторите и екипировката.

Неопреновите костюми, спасителните жилетки и каски са задължителни за всеки рафтър, особено за нашия случай - температурата на водата не надвишава 8°С, а дълбочината на реката на някои места стига няколко метра. Единият от инструкторите прави 20-минутен подробен инструктаж. Докато ни обяснява команди като "напред", "назад" и "спри", всички, изглежда, разбират. После започват малко по-сложните "наляво", "надясно" и "пази се", които стряскат част от аудиторията. Накрая инструкторът дава указания и за повиците "десен борд" и "ляв борд", както и какво да правим, ако някой падне зад борда. Натоварваме се на няколко микробуса, които ни откарват до изходната позиция на спускането. Преди да влезем във водата, се разделяме на отбори от по 6 до 8 души в лодка, като физическите сили във всяка една трябва да са максимално равни. Всеки рафт си има свой водач, който е професионалист и както се изразяват, е кормилото на машината. Останалата част от екипажа е двигателят. Малко сухи и мокри тренировки и може да се каже, че сме готови да яхнем бързеите.

На финала трябва да изкараме рафтовете от водата и да ги пренесем 200 метра по-надолу по течението. Първоначално никой не разбира защо е нужно всичко това, но когато минаваме покрай място с много буйни бързеи, безброй остри камъни и вода, пенеща се като кипящо мляко, всичко се изяснява. Инструкторите ни обясняват, че на това място местните му казвали Казана и когато влезеш с рафта там, изходът не е ясен. Малко след това отново слизаме до брега и връщаме лодките във водата, за да продължим чак до ханчето, където започна всичко.

Най-трудно е да гребем в синхрон. Винаги има някой, който не може да се придържа към темпото на двамата, които седят на носа на рафта. И това е съвсем в реда на нещата за абсолютни непрофесионалисти като нас.

След уморителното, но емоционално пътуване по течението най-накрая акостираме на около 500 метра от сборния пункт - Кресненското ханче. Сега единственото, което ни остава, е да възстановим малко от загубените сили с хубав обяд.

Малко предистория
Рафтинг идва от английската дума raft - сал. Известен и като whitewater rafting заради цвета на разпенените води, в които се спускат рафтърите. Първообразът на този спорт се ражда в Северна Америка още през XVIII в., когато местни дървари трябвало да прекарват трупите по реката. За официално начало се счита далечната 1811 г., когато е първият документиран опит за спускане по течението на Снейк ривър в щата Уайоминг. Малко по-късно, около 1840 г., на бял свят се появил гуменият рафт, за чиито бащи се считат лейтенанти Джон Фримонт и Хорас Дей, по това време част от американската армия. Тяхното изобретение обаче им било нужно за военни, а не за развлекателни цели. Така чак в средата на XX в. рафтингът се утвърдил като спорт и придобил популярност, като дори през 1972 г. е включен в олимпийските игри в Мюнхен.

В крайна сметка
Спускане (включително пълна екипировка под наем) - 40 лв.
Транспорт (техен - клуб за екстремни спортове "Приключенска мрежа" ) - 20 лв.